овтор- Пънар Кязим©
По дефиниция на www.bg.wikipedia.org, „традиционни знания-знания, системи, творения, иновации, предавани от поколение на поколение. Основани са на традиции и се отнасят до определен народ или територия, появяват се в резултат от интелектуална дейност в областта на науката, литературата и художественото творчество.“ В обхвата на традиционните знания се включва изключително широк спектър от обекти и обекти- от народна медицина, през фолклор и занаяти до движими културни ценности. Поради широкия интерес и завръщането на хората към традиционните знания през последното десетилетие, интересът към тях се е увеличил неимоверно. За старото поколение, те са начин да съхранят историята и културата. За младото поколение са естествен начин да се върнат към корените си. За различните индустрии обаче, традиционните знания са средство за печалба и начин за икономически ръст. Как и защо? Защото масово в различните индустрии се наблюдава едно изчерпване- откъм идеи, откъм продукти, откъм новости, които да бъдат предложени на зажаднелите за нещо по-различно на пренаситения пазар потребители.

Съответно започват опасенията и препятствията. Наследниците и преносителите на тези традиционни знания желаят на всяка цена да ги запазят, да ги предадат на следващите поколения и да не позволят тези знания да се превърнат в обект на лесна печалба за корпорациите. Макар в много случаи традиционните знания да нямат материален израз, в системата на интелектуалната собственост има няколко начина за закрилата им.  От всички способи за закрила на традиционните знания като обекти на интелектуалана собственост, най- слаба позната, може би, е закрилата чрез патентното право.

Накратко, патентното право е право в областта на интелектуалната собственост, което предоставя правна защита на изобретения. За да може едно изобретение да се защити с патент, то трябва да отговаря на три основни изисквания- новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. Тези три изисквания формират т.нар.“патентоспособност“. Във връзка с тези три изисквания, които правят един обект на интелектуалната собственост регистрабилен и способен да получи патентна закрила, традиционните знания срещат трудности при закрилата и много често са нерегистрабилни по патентните закони. За да получат закрила по патентните закони, традиционните знания трябва да покриват изискванията и да могат да се впишат в дефиницията за изобретение.

Въпреки всичко, едно традиционно знание, макар и трудно, може да покрие изискванията за патентоспособност при следните условия:

-новостта да не е нарушена, т.е. то да не е станало широкодостъпно в общественото пространство. За съжаление, много от традиционните знания не могат да покрият именно това изискване за новост.

-в проучвателния етап преди издаване на патент, лицата оторизирани да извършат проучвания, да имат достъп до тази информация. Тук възниква един не маловажен проблем, а именно, че за някои традиционни знания, притежаващите ги общности не желаят те да стават достояние на лица извън тези общности

-за да може едно традиционно знание да бъде защитено с патент, на негова база да може да бъде създаден метод или предмет, в който традиционното знание да може да се имплементира. Това изискване може да бъде покрито от много малко традиционни знания.

Закрилата на традиционните знания с инструментите на патентното право, видно, е трудна. Но тя не е невъзможна. Когато става дума за един толкова ценен обект на интелектуалната собственост, какъвто са традиционните знания, трябва да бъдат използвани всички способи и начини за закрила. Или по-точно, всички приложими такива....