овтор- Пънар Кязим©
По дефиниция на www.bg.wikipedia.org, „традиционни знания-знания, системи, творения, иновации, предавани от поколение на поколение. Основани са на традиции и се отнасят до определен народ или територия, появяват се в резултат от интелектуална дейност в областта на науката, литературата и художественото творчество.“ В обхвата на традиционните знания се включва изключително широк спектър от обекти и обекти- от народна медицина, през фолклор и занаяти до движими културни ценности. Поради широкия интерес и завръщането на хората към традиционните знания през последното десетилетие, интересът към тях се е увеличил неимоверно. За старото поколение, те са начин да съхранят историята и културата. За младото поколение са естествен начин да се върнат към корените си. За различните индустрии обаче, традиционните знания са средство за печалба и начин за икономически ръст. Как и защо? Защото масово в различните индустрии се наблюдава едно изчерпване- откъм идеи, откъм продукти, откъм новости, които да бъдат предложени на зажаднелите за нещо по-различно на пренаситения пазар потребители.
Съответно започват опасенията и препятствията. Наследниците и преносителите на тези традиционни знания желаят на всяка цена да ги запазят, да ги предадат на следващите поколения и да не позволят тези знания да се превърнат в обект на лесна печалба за корпорациите. Макар в много случаи традиционните знания да нямат материален израз, в системата на интелектуалната собственост има няколко начина за закрилата им. От всички способи за закрила на традиционните знания като обекти на интелектуалана собственост, най- слаба позната, може би, е закрилата чрез патентното право.
Накратко, патентното право е право в областта на интелектуалната собственост, което предоставя правна защита на изобретения. За да може едно изобретение да се защити с патент, то трябва да отговаря на три основни изисквания- новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. Тези три изисквания формират т.нар.“патентоспособност“. Във връзка с тези три изисквания, които правят един обект на интелектуалната собственост регистрабилен и способен да получи патентна закрила, традиционните знания срещат трудности при закрилата и много често са нерегистрабилни по патентните закони. За да получат закрила по патентните закони, традиционните знания трябва да покриват изискванията и да могат да се впишат в дефиницията за изобретение.
Въпреки всичко, едно традиционно знание, макар и трудно, може да покрие изискванията за патентоспособност при следните условия:
-новостта да не е нарушена, т.е. то да не е станало широкодостъпно в общественото пространство. За съжаление, много от традиционните знания не могат да покрият именно това изискване за новост.
-в проучвателния етап преди издаване на патент, лицата оторизирани да извършат проучвания, да имат достъп до тази информация. Тук възниква един не маловажен проблем, а именно, че за някои традиционни знания, притежаващите ги общности не желаят те да стават достояние на лица извън тези общности
-за да може едно традиционно знание да бъде защитено с патент, на негова база да може да бъде създаден метод или предмет, в който традиционното знание да може да се имплементира. Това изискване може да бъде покрито от много малко традиционни знания.
Закрилата на традиционните знания с инструментите на патентното право, видно, е трудна. Но тя не е невъзможна. Когато става дума за един толкова ценен обект на интелектуалната собственост, какъвто са традиционните знания, трябва да бъдат използвани всички способи и начини за закрила. Или по-точно, всички приложими такива....
овтор- Пънар Кязим©
Като едни творчески натури, крафтърите са особено чувствителни. И не без право. В света на крафтърството, където се изискват много креативност, много енергия и много отдаденост на работата, злоупотребите с чуждия труд не са рядко явление. Това е и една от причините за чувствителността на всички тези сръчковци и тяхното силно желание да опазят рожбите на своя труд ненакърнени. Защото за всеки крафтър е радост и гордост трудът, въображението и вложената в изработка на едно изделие енергия, да бъдат високо оценени. За да може един крафтър спокойно да твори, той трябва да получи закрила за своите творби, за изделията които е създал. Освен закрилата като обекти на авторските права, предметите на крафтърството могат да получат и закрила като обекти на промишления дизайн. По смисъла на Закон за промишления дизайн, "дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка.....“
За разлика от авторското право, което възниква автоматично, промишлените дизайни подлежат на регистрация и това е единственият начин за получаване на закрила. Регистрацията се осъществява чрез подаване на съответния набор от документи в Патентното ведомство.
Да се регистрира дизайн обаче, не е никак лесно. За да може това да се случи, дизайнът трябва да отговаря на две основни изисквания- новост и оригиналност. И тук възниква голямата драма за всички сръчковци или т.нар. крафтъри. Много често, дизайните на произведенията които те създават, не могат да покрият едновременно тези две изисквания. Оригиналността на дизайна на едно изделие получено по занаятчийски начин, е трудно достижима, но не и невъзможна. Дизайнът трябва да е изключително отличителен и в него да няма натрапващи се елементи, които се срещат при други дизайни и които елементи създават еднакви цялостно впечатление при двата дизайна. Според закона „дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета.“ Тоест, ако един потребител не може да различи едно занаятчийско изделие от друго, то дизайнът не е оригинален и отличителен. Трябва да се подчертае, че не става дума за цвят, промяна във формата, добавен или премахнат някой елемент. Говорим за общия облик на изделието.
Що се отнася до новостта „дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката.............. не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.“. Вадно е да се отбележи, че „дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи“. Тъй като чисто във времеви аспект новостта малко трудно може да се определи, законът оставя една вратичка, а именно „разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета....“
Накратко казано, от гледна точка на крафтърството, регистрирането на промишлен дизайн позволява да се получи закрила за видимия външен вид, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях на изделие, получено по занаятчийски начин. Регистрирането на промишления дизайн не цели монополизиране на дизайна, а да се осигури закрила на усилията на лицето създало този дизайн, стига той (дизайнът) да е оригинален и нов.
Във времена, в които масово произведените стоки са все по- достъпни, лесни за откиване и евтини, ръчно изработените произведения започват да добиват все по- голяма популярност. Те са един уникален начин да се покажат уважение, обич, благодарност; да се честити конкретен повод; или просто да се зарадва някой без повод и причина. В ръчно произведените предмети има много сантимент, много енергия, много креативност и не рядко- много и ценен труд. За да носи един ръчно произведен предмет стойност (не само материална, но и естетическа и емоционална) е необходимо в него да има много красота, уникален дизайн, да бъдат вложени финес и качество при изработката. И именно в тази точка възниква големият въпрос. Много крафтъри (създатели на ръчно произведени предмети) имат проблем с копирането на техните произведения, често от хора с по- лоша техника, влагащи нискокачествени материали за да се догони ниска цена. Дилемата на крафтъра в такива ситуации е огромна. Защото възникват страховете от кражба на дизайните на всички произведени от него предмети занапред. Крафтърът е гложден от въпроси дали също да направи компромис с качеството на своите произведения и дали си заслужава да влага толкова креативност и (според неговите представи) иновативност в дизайна на това, което създава. При най- малкия опит за копиране от страна на други лица, крафтърът се опитва да се позове на Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Защото „кражбата” на неговия труд е болезнена; тя сломява духа му; тя отнема от креативността му; тя пречупва музата му. А имали право да се осланя и да дава като пример закона? Накратко: Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението (чл.2 от ЗАПСП). То не се регистрира и не се патентова. Възниква автоматично.
Обект на закрила по ЗАПСП „е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.” В това число влизат литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; сценични произведения; аудио-визуални произведения; реализирани произведения на архитектурата; фотографски произведения и др. Това, което пряко засяга ръчно произведените предмети е частта от закона, която посочва като закриляни обекти „произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти”.
Но не всичко, което влиза в това определение, подлежи на закрила. При авторскоправната закрила е много важен артистичният елемент. Защото ЗАПСП не закриля произведения в зависимост от тяхната полезност, използваемост, красота. Закриля се креативният елемент, уникалният и неповторим артистичен елемент в едно произведение. Така например, една картина на море с лодки и чайки не е защитена като обект на авторското право, за това че има море или чайки. Закрила получава артистичният елемент- дадената комбинация от цветове и форми; разположението на елементите; стила на рисуване избран за картината. С две думи, цялата картина, в своя цялостен вид, комбиниращ цветове, форми и прочие, създаващи уникалност, е обект на закрила. Никой не може да се позовава на закона, искайки да бъде забранено използването на конкретна форма, конкретен нюанс на цвят, отделен елемент „шир потреба”.
Трябва да се има предвид, че идеите не се закрилят като обекти на авторското право. Закрила получава дадената реализация на идея. За съжаление, много аспекти на авторскоправната закрила са „мътни”. Например, един крафтър може да поиска закрила на свое конкретно произведение, което носи в себе си артистичност и уникалност. Но пък друго лице може да промени първата концепция, да промени цветовете, нюансите, шарките, багрите. Крафтърът винаги ще разпознае своята идея във второто произведение. И какво от това? Няма 100% съвпадение между двете произведения. Кражбата в такива ситуации, трябва да бъде доказана- да бъде посочено пълно съвпадение на уникални елементи, на концепция, на цялостна реализация на проекта.
Или иначе казано, крафтърът може да претендира за авторски права върху произведение, което е негово ръчно творчество, само и единствено тогава, когато то е уникална комбинация, която представлява материална реализация на идея и когато производното на неговото произведение, копира изцяло до най- дребния детайл концепцията.
Защото, ако законът позволяваше за нарушаване на авторските права да се приема някаква степен на копиране, още през 18ти век литературата, науката и изкуството щяха да спрат своето развитие. Все пак, човешкия ум надали има какво ново да измисли…..
от Пънар Кязим-Зинал© В днешно време социалната мрежа фейсбук става все по-известна. Но с нарастването на известността и нарастват и проблемите свързани със закрилата на интелектуалната собственост. Фейсбук се оказва идеална среда за нарушаване на авторските права. Авторските права се нарушават по-лесно благодарение на социалната мрежа. Създадени са редица групи в повечето случаи затвори (т.е. съдържанието им може да се види само от участниците в тях), в които свободно се нарушават авторски права. Такива групи са например гобленарските. Гобленарите качват в групата сканирани схеми, които другите участници могат спокойно да изтеглят и да разпространят след това. Оплакване срещу едно такова нарушаване на права може да се подаде само от притежателя на авторските права. А работата на притежателите на права далеч не е да висят във фейсбук и да следят за създадени нови групи. Друг в въпросът, че групите се създават на десетки различни езици, с най-причудливи наименования. По същия начин в група могат да се качат сканирани страници от книги. Една папка със снимки може да съдържа до 200 изображения. Тоест 200 сканирани страници от книга.... и неограничен брой папки. Така доскоро популярните форуми и сайтове за нелегално разпространяване на обекти на авторските права са пренесени във фейсбук. Което е далеч по-безопасно и далече по-скрито! Нека сега ГДБОП щурмуват фейсбук и да закрият групата както правят с форумите и сайтовете.... Добре, че поне музика и филми не могат директно по фейсбук да се обменят и злото е ограничено само до художествени произведения. Какво може да се предприеме? Ако става дума за група може да се избере: Докладвай страницата-> Това Ваша интелектуална собственост ли е?->зарежда се страница с 3 опции: „How to Report Claims of Intellectual Property Infringement; How to report claims of copyright infringement by users; How to report other claims of intellectual property infringement by users”и възможност за попълване на два формуляра, съответно automated DMCA form и automated IP infringement form. Формуляр DMCA Notice of Copyright Infringement
Попълвайки формуляра вие трябва да дадете вашите имена, пощенския си адрес, телефонния си номер и електронната си поща. Имайте напредвид, че контактите, които посочите във формуляра се предоставят на потребителя, който е публикувал съдържанието, за което докладвате, че нарушава права върху интелектуална собственост.
Следващите няколко полета от формуляра са както следва:
- Identify the copyrighted work that you claim has been infringed.
Посочете обекта на авторски права, за който докладвате
-Identify the copyrighted work that you claim has been infringed.
Посочете съдържанието, което е взето от вашия сайт и с което се нарушават авторските ви права
-Where does the infringing content appear on our site? Please provide URLs to help us locate the content you are reporting.
Посочете URL (сайт) за да ни улесните при откриването на съдържанието, за което докладвате
-How does the content infringe your rights?**
Как съдържанието нарушава правата ви?**
След като попълните полетата трябва да решите дали да изберете една от следните опции „Съгласявам се” или „Аз не съм съгласен(а)” в зависимост от това дали сте съгласни със следния текст:
By submitting this notice, you declare that you have a good faith belief that use of the copyrighted content described above, in the manner you have complained of, is not authorized by the copyright owner, its agent, or the law. You also declare that the information in this notice is accurate. And finally, you declare under penalty of perjury, that you are the owner or authorized to act on behalf of the owner of an exclusive copyright that is allegedly infringed.
Което в превод ще рече:”С подаването на тази информация вие декларирате, че използването на съдържанието, за което докладвате не е направено от лице оторизирано за това от притежателя на правата, от агент на правопритежателя или от друго лице имащо законни права. Също така декларирате, че подадената от вас информация е вярна. И декларирате, че по законов ред сте притежател на авторските права или имате законни права да действате от името на притежателя на изключителните авторски права, които са нарушени противозаконно.”
Формуляр Notice of Intellectual Property Infringement (когато искате да съобщите за нарушаване на права върху интелектуална собственост извън контекста на авторските права)Отново попълвате имената, пощенския си адрес, телефонния си номер и електронната си поща. И отново ви предупреждават,че тази информация се предоставят на потребителя, който е публикувал съдържанието, за което докладвате, че нарушава права върху интелектуална собственост.
Следващите полета:
-What are the rights infringed?
Какви права са нарушени?
- Are you the owner of such rights or a person legally authorized to act on behalf of the owner?
Вие притежател ли сте на тези права или сте упълномощен да действате от името на притежателя?
Избирате съответно „да” или „не”.
- Where does the infringing content appear on the Facebook site? Please include the URLs.
Къде в страницата фейсбук се вижда нарушаващото права съдържание? Моля посочете линк.
- How does the content infringe your rights?
Как съдържанието нарушава правата ви?
Трябва да се съгласите или да откажете съгласие със следния текст: „By submitting this notice, you declare under penalty of perjury that all of the information contained in this notice is accurate and that the use of your intellectual property described above, in the manner you have complained of, is not authorized by the rights owner, its agent, or the law.”.
Което ще рече „С изпращането на този сигнал (предупреждение) декларирате, че цялата информация съдържаща се в този сигнал е вярна и използването на интелектуалната ви собственост както е описано по-горе, по начина по-който твърдите, че се използва е нергламентирано от правопритежателя, негов представител или закона.”
Остава загадка защо и в двата формуля елементарни текстове като „име”, „телефон”, „адрес” са преведени на български, а най-важните полета от формуляра са на чужд език. Нима ако не знаеш чужд език не ти се пада по право да защитиш интелектуалната си собственост?
И попълвате и пишете и цъкате и чакате. На човек направо да му се отще да си защити авторските права нали?!
ГОБЛЕНИТЕ
и закрилата им като обект на Интелектуалната Собственост©
от Пънар Кязим
В миналото ежедневието на жените домакини е преминавало в шетане из дома и правене на ръкоделия.Днес макар шетането да е отстъпило място на работата в офис,нищо не е успяло да замени ръкоделието.С тази разлика,че в малко по-изменена форма и с друго предназначение.Преди векове жените са използвали ръкоделието за изработване на продукти за бита-дрехи,покривки,възглавници, а днес ръкоделията и в частност гоблените като най-разпространена форма се използват за да красят домове,офиси, бизнес сгради.
Но защо вниманието към гоблените изведнъж се активизира отново след като десетилетия наред са били далеч от погледите и от сферата на интерес?
Освен напълно естетическата си функция,гоблените вече имат и икономическа функция.
С тях се е развила една много сериозна и доходна индустрия включваща услуги по ушиване на гоблен,продажба на конци и панама за гоблени,изработване на схеми по образ и картина.
Именно изработването и разпространението на схеми по образ и картина попада в полезрението на науката и по-точно на интелектуалната собственост.
Напоследък много фирми привлечени от високодоходността и бързата възвръщаемост на инвестициите се насочват към тази сфера. Но не със собствени идеи,решения и труд,а предлагайки чужди разработки-копирани,с ниско качество и с некачествени конци.И се оказва,че истинските творци остават без полагащите им се печалби,финансово и морално ограбени.
А потребителите?Те остават излъгани,защото срещу цената която са платили не получават обещаното качество,а няколко месечният им труд по ушиване на гоблен отива напразно.
В този реферат темата е анализирана от гледна точка на творците и на фирмите производителки на оригинални гобленови схеми в следната оследователност на разглеждане :
1.Кратка история на гоблените,където е проследено зараждането и развитието на гоблените като такива
2.Гоблените през призмата на интелектуалната собственост и българските закони,в която част са разгледани:
-обект на каква закрила са гоблените
-трудностите в закрилянето
-спецификите при закрила
-продължителността на закрилата и санкциите
3.Гоблените през призмата на световната практика
4.Казуси
I.Кратка история на гоблените[1]
В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена с преобладаващо присъствие на животни или хора". Още в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на богатите хора. Важни административни сгради в Гръцката империя са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI , XII и XIII век.
Два са неразривно свързаните фактора при създаването на гоблени - от една страна талантът на художника, а от друга - талантът на гобленара, който трябва да пресъздаде възможно най-точно рисунката на художника.
През 13-ти и 14-ти век Църквата признава стойността на гоблените изобразяващи притчи от Библията за неграмотните богомолци.
Париж е бил център на гобленарството до Стогодишната война (1337 - 1453) - време, през което гобленарите побягват към днешна Белгия и Северна Франция. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. По приблизителни данни около 15 000 човека са били наети в този занаят в онези години. Много от тях били странстващи хора, които предавали занаята си от син на баща.
През 1515г. Рафаел е упълномощен от Папата да нарисува серия картини на тема "Деянията на апостолите" за Сикстинската Капела. Характерният начин на представяне на перспектива и композиция довежда до придържането на гобленарството към изобразителното изкуство в продължение на повече от 300 години. Използвани са били най-фини конци в повече от 300 цветови тона. През 1663г.в Париж бива основана фабрика за гоблени, наела над 800 занаятчии за продукцията на гоблени за кралския двор. Друга европейска страна последвала този пример е Брюксел, превръщайки се в новия център на това изкуство. Голям принос за разпространението и популярността му имат художниците Рафаел и Рубенс. Рафаел с "Жития на апостолите" и Рубенс с новаторските си идеи са законодателите на тъкачеството по това време и извисяват славата на Брюксел до тази на Париж.
Луи XIV има колекция от 2 155 гоблена,а колекцията на Хенрих VIII наброява общо 2 000 гоблена.
През 18 век стават популярни пейзажите в стил Рококо, характеризирани от дизайните на Франсоа Буше .По негови серии картини са произведени над 400 гоблена,които се превръщат в класика за гобленарството.
II.Гоблените през призмата на Интелектуалната собственост и Българските закони
Законът за авторското право и сродните му права закриля произведенията на литературата,изкуството и науката от момента на тяхното създаване.Обект на закрила е всяко произведение,което е резултат от творческа дейност и е изразено в каквато и да е обективна форма.
И тъй като гоблените отговарят на условията за творческа дейност и обективираност на формата,създаването на нови гоблени е включено като обект на закрила в чл.3,ал.1,т.5 където е написано,че се закрилят :”произведения на изобразителното изкуство,включително произведения на приложното изкуство,дизайна и народните художествени занаяти.”
Самият начин на представяне на модела на гоблена във вид на схема пък е описан в т.8 на същата алинея,където са посочени още обекти които се закрилят,а именно:”проекти,карти,схеми,планове и др.”
От горепосоченото следва,че гобленът се закриля по 3 пункта:
1.Като произведение на приложното изкуство
2.Като народно художествени занаяти що се отнася до традиционни шевици
3.Като схема
Трудности при закрила
При закрилата на гоблените възниква един основен проблем-производно на какво е гобленът?
Тези проблеми са тясно свързани със спецификата на гоблена и факта,че той е съвкупност от изображение,схема и готов гоблен.От тази гледна точка могат да се разгледат в няколко аспекта на гоблена:
Първо- що се отнася до самия гоблен като изображение,той е вторично произведение.Оригиналното произведение се явява картината или изображението по което е създаден гоблена.
Второ -по отношение на схемата.Тя също е вторично произведение,като оригинал се явява самия гоблен като изображение.
Трето – ако разгледаме вече ушития гоблен,той е вторично произведение,а оригиналът е схемата по която гобленът е шит.
Специфики
1.Гобленът в съвремието се счита за адаптация на картина,а не за копие на картина
2.Ако едно лице поръча направа на гоблен по картина,картичка или друго изображение,то не дължи нищо на автора на оригиналното произведение тъй като гобленът се разработва за лична употреба.Права върху така направената схема няма и фирмата разработчик,тъй като за да претендира за права,трябва да е поискано разрешение от автора на оригиналното произведение.
3.За да е ясно,че се нарушават авторски права,повечето фирми поставят червен печат с надпис „ОРИГИНАЛ” върху всеки лист от схемата и в горния ляв ъгъл на всяка схема знак © последван от името на автора.
4.Ако в една схема са изобразени народни шевици,които са обект на народното художествено творчество,авторско право възниква върху самата схема като такава.В избродирания си вид гобленът не нарушава никакви автроски права.
При използване на тези шевици от други автори в техните схеми,авторски права не се нарушават и никой не може да претендира за права
Закрила и санкции
Закрилата на гоблените и техните схеми е по общите правила за закрила в системата на Авторското право,тоест докато авторът е жив и 70години след неговата смърт.
Следователно по картини на художници,които са починали преди повече от 70години,за които очевидно срокът на закрила е изтекъл,могат да се правят гоблени без никакви ограничения.
Съществува и друга законова бариера,която защитава правата на дизайнерите на гоблени. Законът за защита на конкуренцията забранява на други производители и търговци на гоблени
да премълчават или прикриват съществени недостатъци на предлаганите стоки и/или да въвеждат в заблуждение потребителите относно съществени свойства или начин на използуване на стоките чрез твърдение на неверни факти или на верни факти по начин, въвеждащ в заблуждение.
В ползва на държавата са предвидени санкции от 50 000лв. до 300 000лв.
II.Гоблените през призмата на Интелектуалната собственост и световната практика
Безплатни схеми и схеми без авторски права върху тях
По света творби,чиито автори са се отказали от права или срокът на закрила вече е изтекъл,сиреч авторът е починал преди повече от 70г. не наричат „обществено притежание/достояние”.Това означава,че всеки може да вземе едно изображение,например рисувания Дядо Коледа на Томас Хаст и да направи гобленова схема или да вземе стара схема,да я преобрази в нов вид и да я разпространява,копира,продава и т.н.без да наруши АП.
Но ако потребителят не може да си закупи схема или няма програма за схеми?
Производителите далновидно са помислили и за това.В много магазини за гоблени фирмите пускат безплатни схеми.За тях авторът на схемата е дал разрешение да се разпространяват свободно и без заплащане.Някои автори дори продават правата си върху схемите на същите тези магазини или на фирма за конци.Целта е клиентът да получи схемата като бонус по стратегията „продукт+”.НО клиентите,които получат такива схеми нямат право да ги комплектоват с цел търговия,нито да ги копират.
Копиране на схеми
Практика в гобленарството е да се копира оригиналната схема с цел върху копието да се отбелязва процеса на шиене за да бъде оригинала запазен чист,а когато става дума за схема от списание,да се улесни преноса.Естествено гобленарят има право на това тъй като:
1. си е закупил оригинална схема
2. използва ксерокопието само за лични нужди
При това положение не се нарушават правата на автора да разпространява и разгласява произведението си.
НО
Фирмите производителки на гоблени не приемат това.Аргументират се по следния начин: част от стойността на внесените или произведените и използвани в страната ксерокопирни машини се превежда на Организации за колективно управление на права,които би следвало да разпределят тези възнаграждения между фирмите.Тоест се действа по системата „свободно използване с право на компенсационно възнаграждение”.Ала тъй като фирмите производителки не членуват в такива организации,те и не получават полагащото им се.За това те приемат копирането на схеми дори за лично използване за нарушаване на правата им.За тях 1 копие може да се превърне в 100,които да се разпространяват свободно,а това би довело до намаляване на доходите и клиентите им.Те просто няма как да контролират броя на копията,които се произвеждат.
Тези фирми са съгласни на няколко компромисни варианта:
-ползвателят да поиска разрешение за изготвяне на 1 копие,като е задължен в последствие да унищожи копието
-на фирмата да бъде изпратен оригиналът на схемата,като срещу него позлвателят получи по-ясна,четлива и голяма схема
И един съвет от фирмите-лесно приложим и удобен вариант : върху оригиналната схема да се постави найлон върху който да се отбелязва.
А ксерокопирните центрове?Те просто отказват да правят копия за материали защитени с Авторско право.Копиране става само срещу показано писмено разрешение от носителя на правата.
За да предотвратят тази трудност за читателите си,някои списания публикуват на всяка страница със схема такова разрешение.
Разменяне на схеми
Оригиналните схеми могат да се подаряват на приятели или да им се продават,тъй като действа изчерпване на правата след първата продажба.Но в никакъв случай не може да става дума за подаряване или продаване на ксерокопия на оригинал.Тук вече се влиза в нарушение.
Фирмите не признават и друго положение-по копие да се провежда обучение.Единственият вариант ако едно лице иска да обучи друго в шиенето на гоблени,е обучаваният да си закупи схема или да използва схемата на обучаващия.
За да улеснят процеса на обучение,фирмите правят специални схеми,които са предназначение за образователните заведения и центрове и които не могат да се намерят в магазинната мрежа.Системата там е обучаващият да изпрати точна бройка на обучаваните,а производителят съответно да предостави схемите.
Ушиване и продажба на гоблен
В случай,че един гоблен бъде ушит по лична разработка на защитено с авторско право изображение,той бива приет за нещо,което се използва за лична употреба.Но ако този гоблен бъде продаден или схемата бъде копирана за изработване на няколко такива гоблена,нарушението е на лице.
Няма нарушение,тогава когато гобленът е ушит по оригинална схема.За втори гоблен,естествено фирмите не разрешават да се използва същата схема,а поставят условие да се закупи нова оригинална или изрично да бъде поискано тяхното разрешение.
Някои дизайнери на гоблени са решили проблема по прост начин.На техните схеми има разрешение,с една оригинална схема да се правят от 6 до 10 гоблена,но не повече.Всяка готова единица над това число попада в рамките на нарушение.
А поръчките за ушиване на гоблен?
При условие,че на едно лице бъде възложено да ушие гоблен,то не носи никаква отговорност за евентуално нарушаване на авторски права.Поради простата причина,че то извършва услуга срещу заплащане и няма информация относно материалите,по които шие.Единствен виновник в този случай би бил възложителят.
Гоблените и интернет
Тъй като в интернет пространството циркулират много схеми на гоблени,няма как да не бъдат засегнати правата на авторите на тези схеми.
Къде обаче е границата между добросъвестното и свободно ползване и нарушаването на правата?
Ако гоблен бъде ушит по схема,която е на екрана на компютъра в това няма нищо нередно.Проблемът идва в момента,в който схемата бъде разпечатана на хартиен носител,защотото в момента в който хартията излезе от принтера вече се нарушава правото на автора само и единствено той да прави копия на творбата си.
А относно публикуването на схемата в интернет,цялата отговорност носи лицето,което притежава домейна.
Права
Макар авторското право да възниква автоматично без каквито и да е формално и регистрации,спефициката на гоблените е наложила в Америка схемите на гоблените на бъдат вписвани в специални регистри,като при регистрация да бъдат приложение минимум 2 копия на схемата и снимка на гоблена в готов ушит вид.
III.В заключение
Закрилата на гоблените е много трудно осъществима.Невъзможността да се закрилят правата върху гоблени в България произтича от две предпоставки:
1.Слабата законова рамка в страната ни
2.Икономическите фактори
В интерес на истината ЗАПСП не може да защити писателите,изпълнителите и българските творци като цяло.Няма как да очакваме защита да бъде осигурена създателите на гоблени.
Освен това реално погледнато потребителите поради своите ниски доходи не могат да си позволят закупуването на готови комплектовки и поради този факт предпочитат да си разменят теми по интернет ,да ксерокопират ,а понякога дори и сами да си разработват схеми с програми или да използват страници за тази цел.
Най-известнити страници на публикуване и размяна на схеми са:
www.mutliply.com , www.photofile.ru , www.picasaweb.google.com
Софтуерни програми за разработка на схеми Pattern Maker,Easy cross stitch,PCStitch
Страници които онлайн за секунди трансформират образ в гобленова схема http://igolki.net/new-draft.html и http://www.microrevolt.org/knitPro/
От горе изложеното и т.III от настояшата работа може много лесно да се сравни световната практика в закрила на гоблените като обект на Авторското право и практиката в България за (не)закрила на същите.
По мое лично мнение,гоблените на територията на нашата страна,никога няма да получат необходимата закрила,творците ще са вечно засегнати и с накърнени права,а гобленарите ще се ровят в интернет за поредната схема на някой красив гоблен,който да вмъкне малко радост в и безтуй тежките времена в които живеем.
КАЗУСЪТ "МИЛЕНА СТИЛ"
Фирмата „Милена стил” определя себе си като производител на комплектовани гоблени,издател на сп.”Галерия бродерия”,изключителен представител на няколко чуждестранни фирми занимаващи се с гоблени и конци.”Милена стил” в същото време е и най-гоблемият плагиатор наготови схеми за гоблени.И не само,че схемите са представяниза собствени разработки,но и се твърди че други фирми /в повечето случаи фирмите носителки на авторските права върху схемата и гоблена/ плагиатстват от „Милена стил”.
Фирмата не стига само до там.Свободно и най-нагло биват сваляни схеми от интернет и месец или два по късно се появяват на страниците на тяхното списание със знак © върху тях.Но от „Милена стил” не винаги са били толкова нагли.Първоначално системата на действие е била просто да се вземе чужд модел,който да бъде преработен,да бъдат сменени няколко знака от схемата,евентуално да бъдат сляти няколко цвята и модела да се опрости.Днес схемите просто биват сваляни от интернет и препечатвани с минимални промени,често дори и без такива.
Чрез тези действия „Милена стил” нарушава ЗАПСП по следните пунктове:
-не признаване авторството на автора върху произведението му
-не изписване името,псевдонима или друг идентифициращ автора знак
-променяне и нарушаване целостта на оригиналното авторово произведение
-предоставяне произведението за публично показване,на което само авторът има право
-предоставяне оригинал на произведение за изработване на копия от него без да бъде поискано съгласието на автора за това.
От „Милена стил” могат да претендират за едно единствено право,а именно правото върху графичното оформление на изплагиатстваното си списание.
Могат да избегнат обвиненията по нарушаване на авторски права само и единствено ако докажат,че използват схемите за лични нужди,което е трудно при хиляден тираж.
Източници:
Лекции по „Управление на художественото изкуство”, доц.В.Цакова
„Модерни и традиционни знания” ,гл.ас.д-рВл.Борисова
„Управление на традиционните знания в сферата на художественото творчество и изкуството”,гл.ас.д-р Вл.Борисова
www.serve.com/marbeth/needlework_copyright.html
[1] Информацията е любезно предоставена от модераторите на www.goblenite.com и използвана с тяхно разрешение
Авторското право,Ислямът и Шериатът[1]©
от Пънар Ердинч Кязим
За да може да се вникне в същността на авторскоправната закрила в мюсюлманските страни в Близкия Изток е важно да се разгледат Шериата и неговите „предписания”. Важността на това идва от факта, че независимо от глобализацията и съвременните икономически, политически и религиозни процеси и промени в този регион, страните все още се ръководят в по-малка или по-голяма степен от каноните на Шериата.
По своята същност той е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана-свещената книга на мюсюлманите и Суната -описание на жизнения път на пророка Мохамед и на неговите принципи[2].
Група съвременни ислямски учени тълкуватели на Шериата не одобряват концепцията за авторското право. За тези учени авторското право е концепция на западния свят отнасяща се до категория собственост, която не мюсюлманите наричат интелектуална собственост, а собствеността в Шериата е посочена като ограничена само до материалните предмети. Те твърдят, че няма прецедент в Корана, в принципите на Мохамед или в юридическите възгледи на мюсюлманските юристи, където нематериален предмет да е обект на собственост, продажба или поръчка. Освен това „знанието” в Исляма се приема, че не е собственост на едно лице нито това лице може да спре останалите от придобиване на знание, докато концепцията за интелектуалната собственост води до монопол на някои лица върху знанието, което никога не може да бъде прието от Исляма.
За тях авторското право е нещо създадено от правната система на християнските страни, което в основата си е абстрактно право да се контролира или да се получават парични облаги от произведение, което човек е сътворил. Тази нематериална, абстрактна, недосегаема и не физическа идея в съзнанието на човек е определена в особена и неестествена концепция за интелектуалната собственост, като нещо съществуващо, което има статут на собственост, като хляба и маслото например.
Ислямските учени приемат, концепцията за авторското право като юридическо право, което западният свят дава на човек, който напише книга. Това е чисто парично право или право с което да се правят пари, но чрез спиране на други да упражняват техните законни права по Шериата. Авторът на книга законно регистрира авторското си право. Така авторското право му позволява да продава своите права на други лица. Той има право да възспре другите да продават книги, които те са отпечатали със собствени усилия, средства и риск. Авторското право възпира другите да препечатват и разпространяват книга, която им принадлежи. Те си купуват дадената книга. Тази книга е тяхна изключителна собственост. И все пак авторското право не им позволява да публикуват книгата въз основа на това, че книгата има за автор друго лице, което е регистрирало правото.
За ислямските тълкуватели няма място за спор или размисли, тъй като те считат че въпросът с авторското право е изключително ясен и прост – то е просто концепция на не мюсюлмани и в същността си е право, което по никакъв начин не се търгува по законите на исляма. По принципите на Шериата, авторското право не се приема като право и всички отношения свързани с него се считат за невалидни и грях. Еднакво грешно е ако на човек, който е купил книга му бъде забранено да я прочете и ако му бъде забранено да я възпроизведе по какъвто и да е начин. По същата логика, според Шериата е грешно както на това лице да му бъде попречено да препродаде книгата, която е купил, така и да я изпечата при положение че тази книга е вече негова собственост. Тоест авторът не може да печели от книга, която е собственост на друго лице, дори и тази книга да е написано именно от първия. Ислямското право му позволява да печели само от ръкописа си или от книга, която е негова собственост.
От друга страна, дори авторското право да не е признато от Шериата, авторът е защитен от неписания закон. Създателят на едно произведение, е посочено в Шериата, е този който пръв има право да отпечата произведението си и освен него друг не може да го стори, защото той е този който е вложил усърдните си усилия в създаването на произведението. Следователно, докато произведението е свързано с автора си, други лица не могат да прилагат спрямо това произведение каквито и да е свои права.
В случай, че издател издаде с цел финансови облаги, чуждо произведение Шериата счита това за грях и нарушаване на правата на ислямския закон и на човешките закони. Защото издателят издава книгата като не прави това просто за да разпространява знание, а използва нещо в което друг е вложил труд за да печели пари.
От казаното до тук се стига до очевидния извод, че Шериатът изключва възможността авторът да забрани на лицата купили си неговото произведение да го използват по всеки един начин, като същевременно заклеймява печеленето на пари от чужд творчески труд. Тоест произведението на автора може да се разпространява, копира, възпроизвежда и т. н., но само при условие че това се прави за да се разпространява знание и задължително е без да се печели финансова облага от това.
Що се отнася до продажбата и печелено на пари от познатото в съвремието авторско право, въпросът може да се разгледа в три насоки.
Едната гледна точка е по посока на това, че в исляма всяко едно произведение се разглежда като „средство” за разпространяване на знание и нищо повече. Не се предвижда то да носи финансови облаги или целта за създаването да е печелене на пари.
Втората гледна точка е свързана с това, че готовото произведение в материална форма се разглежда като доматите например. След като си отгледал нещо в градината си и имаш право да отидеш на пазара и да го продадеш, можеш да продадеш и нещо което си създал в главата си.
Третата гледна точка е, че една творческа личност трябва да бъде стимулирана по всеки начин за да продължи да твори и да се поддържа творческия му потенциал, от което следва че този стимул може да е и икономически.
Други съвременни учени смятат, че концепцията за авторското право е приемлива за Шериата. Според техния начин на тълкуване някои нематериални права са приети и поддържани от неписаното право и в него са посочени няколко случая в които тези нематериални права могат да бъдат прехвърлени на други срещу парично възнаграждение. Те смятат, че концепцията за интелектуалната собственост по никакъв начин не ограничава обхвата на знанието, защото законът за авторското право не пречи на хората да четат книги. Напротив, авторското право пречи на хората да използват комерсиално обекта, като причина за това е че лицето, което е създало произведението със своя умствен труд има право на комерсиални облаги и на никое друго лице не е разрешено да пожъне плодовете на авторовия труд без негово разрешение. Авторът на книга, който е работил ден и нощ за да я напише очевидно е човекът, който заслужава да публикува тази книга с комерсиални цели. Ако всяко друго лице има право да публикува книгата без разрешението на автора, това със сигурност би нарушило правата му и именно авторското право дава закрила срещу това. Това тълкуване на Шериата се доближава повече към представите и виждането за авторското право.
Как стои въпросът за авторското право от гледна точна на Исляма?
В Исляма закрилата на авторското право се тълкува по много просто начин - ако едно лице закупи нещо, то е негово. Производителят, продавачът и другите лица по веригата, нямат никакви права върху предмета, нито могат да го накажат, арестуват, глобят. Предметът е собственост на закупилото го лице, не на друг.
Според западните закони / и много други по света / за Авторско право, ако едно лице закупи софтуер, книга или друг авторско правен обект, авторът и / или производителят има властта да ограничи използването на този предмет от купувача.Но предметът е вече негова собственост и въпреки това ограничаването на използването може да стане дори в личната собственост на „купувача”-неговият дом.
Освен това Ислямът пряко свързва авторското право с ограничаване на знанието и отказът да бъде прието това право се обосновава с това, че знанието не е само за тези, които имат пари за да си го поръчат независимо дали е под формата на книги, софтуер, дискове, университет или училище. Знанието е за всички - и за бедни и за богати. Тази идея е била приета и в Гръцката, Персийската, Ислямската и Римската империя, където знанието е било безплатно и свободно. Безплатни и свободни са били и произведенията, които са носели знания, както и обучението в университетите, училищата и т. н. Съответно придържайки се към това много мюсюлмани предоставят своите произведения за свободно копиране като имат само едно изискване - да бъдат посочени като автори. За свободно използане се предоставят и произведения, ако използването е с цел пропагандиране на Исляма.
За някои автори достатъчно възнаграждение е признанието на хората, които са оценили творчеството и самия автор.
Всичко казано до тук съответно води до въпроса дали мюсюлманите трябва да се придържат към авторското право и правата върху интелектуална собственост като цяло. Отговорът е ДА, защото всеки мюсюлманин е задължен да спазва всички договори, които е сключил и споразуменията с други хора, независимо дали отсрещните лица са мюсюлмани или не.
Възниква още един важен въпрос - дали мюсюлманинът може да избере да постави авторско правна закрила на своето произведение, при условие, че това реално не отговаря на фетвите / ислямските правила / ? Отговорът може да се намери в това, че Ислямът като религия, уважава и личната / частната / и обществената собственост. Не наказва нарушаването на правата на хората, независимо дали са материални или интелектуални. Но и не позволява усилията на хората да бъдат отнемани или да бъдат използвани без тяхно съгласие. За да може да се обясни този проблем трябва първо да се зададе въпросът защо авторите например прибягват до регистрация на правата си. Отговорът сигурно е много прост, като например че хора без скрупули има много и те са готови винаги да правят пиратски копия на произведения и да печелят от тях без да дадат на автора полагащото му се. Става дума, че един човек / авторът / влага труд и сили в своята творба, а друго лице печели от това. Това в исляма се наказва строго, тъй като пиратството си е чист вид кражба. А лицата, които съзнателно купуват пиратски копия, помагат да се извърши кражбата и са подсъдни по религиозните принципи. В тази връзка д-р Музаммил Х. Съдики[3], бивш президент на Ислямската общност в Северна Америка казва: ” Най-правилно е знанието да е обща собственост. Но това не означава, че хората не могат да продават книги или своите книги. Това не означава, че хората могат да крадат книги и да отнемат чуждите книги / в смисъл правата върху тях / . Означава, че всички хора трябва да са свободни да учат и никоя група от хора няма право на монопол върху знанието ”.
Ат-Тирмидхи и Ибн Мажах споменават за хадис, в който пише че вярващите трябва да бъдат широко скроени и трябва да се учат от всички източници. Те трябва да са загрижени какво е казано, а не кой го е казал и от къде е получил информацията. Али, зет на пророка е казал: ” Вземете знанието и няма да ви навреди от къде идва ” . Целта на този хадис е да се търси знание от всички източници, а не да се взима чуждата собственост. Ислямът насърчава мюсюлманите да учат, но също уважава законите на собствеността. Плагиатството, пиратството, невярното цитиране, отнемането на чужда собственост не са нищо друго освен измама и кражба.
Ето така Ислямът и Шериатът разглеждат авторското право –като монета с две лица.От едната страна стоят правата на хората да използват едно произведение, а от другата правата на автора върху неговата „лична” интелектуална собственост.
[1] По Mufti Taqi Usmani –„Copyright According to Shariah”,” Copyright Laws” и Mufti Taqi Uthmaani, Hadhrat Mufti Muhammad Shafi -The Shar’i status of copyright and patency rights
[2] По определение на Wikipedia.org
[3] Dr.Muzammil H.Siddiqi – Is there a copyright law in Islam?
НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗАКРИЛАТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО В СТРАНИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК
/по книгата "Закрила на авторското право в страните от Близкия Изток" от Пънар Кязим
Мюсюлманските страни заемат една огромна площ от 20% от територията на Земята, която площ се простира между Атлантика и Тихия океан, Северна Африка и Индонезия. Жителите на тези страни са над 1/5 от населението на света. Но това, което превръща Арабските страни във важен фактор е друго-тяхната политическа, икономическа, културна и правна специфика. И по-точно, фактът че всичко в тези страни се основава на религията.
Като че ли обаче, връзката на религията с правото се откроява най-много като особеност и като проблем, заслужаващ внимание. Тъй като правото там има за първоизточник единствено Исляма, Шериата и Корана, в законите на много от страните се наблюдават текстове често неприемливи за Западните правни системи. Някак най-открояващи са тези текстове в законите за интелектуална собственост и по-конкретно в тези отнасящи се до авторските права.
В настоящата статия накратко ще бъдат разгледани характеристиките на закрилата на аторските права в някои Арабски страни, а именно тези от Близкия Изток-Бахрейн, Йордания, Катар, Ливан, Либия, Обединени Арабски Емирства, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, като внимание освен на общото в закрилата за този регион, ще бъде обърнато и някои по-значими особености.
СРОК НА ЗАКРИЛА
В по-голяма част от страните в Близкия Изток закрилата за обекти на авторското право е със срок, който покрива изискванията на Бернската Конвенция, т. е. животът на автора и 50 години след неговата смърт.
Закрила за срок от 50г. се дава:
-в Сирия на произведенията разгласени за пръв път след смъртта на автора
-в Бахрейн за преводите, като срокът се отчита от публикуването на тези преводи
-в Ливан на издателите, от датата на първото публикуване на дадено произведение
Единствено ОАЕ и Либия не могат да покрият изискванията на Бернската конвенция, тъй като дават закрила от 25г. , като в Джамахирията е поставено изискване от разгласяването на произведението до края на 25г. срок да са изминали общо 50г.
Недостатък по отношение на продължитеността на закрилата в региона е краткия срок който се дава за някои конкретни обекти. Така в ОАЕ фотографиите се закрилят 10г. от създаването, а в Сирия с този срок се обвързват и обектите на пластичното изкуство и на приложното изкуство. Единствено Либия се откроява с 5г. срок на закрила за фотографии и за съавторски произведения (срокът се отчита след смъртта на последния жив съавтор).
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА
Обвързаността на правните системи в региона с религията се вижда най-ясно в текстовете за прехвърлянето на права. В законодателствата на страните е посочено, че авторът може да прехвърли част или всички свои права, като след смъртта му с правата се разпореждат законните му наследници или лицата посочени в завещанието му. В Бахрейн, Катар и Саудитска Арабия обаче в случай на смърт на автор, който няма наследници, правата се прехвърляти упражняват по каноните на неписаното ислямско право Шериата. По същия начин може би във връзка с една от теориите на Исляма за авторското право, че знанията трябва да са безплатни и те не могат да се монополизират(т. е. авторско право върху тях да има само едно лице) в Оман е позволен отказ от възнаграждение.
В Либия изрично е забранено правата за предаване на произведението на публика, промяна и изменяне да се прехвърлят. Законодателите са предвидили в случаите, когато възнаграждението на автора е непропорционално и го ощетява то да бъде коригирано в зависимост от приходите, които се получават от използването на произведението. Бахрейнският и йорданският закони дават на автора право да получава дял от всяка следваща препродажба на произведението.
ПРИНУДИТЕЛНА ЛИЦЕНЗИЯ
В Арабския свят е въведен „феномен” който в Западните страни се прилага единствено за обекти на индустриалната собственост, а именно това което ни е познато като „принудителна лицензия”. В случаите, в които наследниците на автора не се възползват от правата, които са им били прехвърлени и ако отговорният за авторското право Министър реши, че общественият интерес изисква разгласяването или публикуването на
произведението, се изпраща официално писмо на наследниците с искане за разрешение произведението да бъде разгласено или публикувано. Ако не бъде получено разрешение в определен срок от изпращането на писмото, Министърът има право да разпореди разгласяването или публикуването на произведението.
В Бахрейн когато 3г. от първото разгласяване произведението не бъде преведено, Министерството може да изиска това да бъде направено. В някои конкретни случаи по преценка на Министъра произведението може и да бъде отнето.
Либия и ОАЕ са въвели малко по-крайни мерки във връзка с принудителната лицензия-ако авторът не упражни своите права лично или чрез друго лице в срок от 3г. от първото разгласяване, правата му се прекъсват.
В Катар е прието ако авторът или негов правоприемник не желае да публикува произведение в рамките на 3г. от първото разгласяване, Министерството по своя инициатива или по молба на друго лице може да публикува произведението.
В Йордания и Саудитска Арабия при изминали 3г. от първото разгласяване на произведения свързани с технологични и естествени науки, 7г. за произведения на изкуството, поезията и фантастиката и 5. г за всички други произведения, Министърът има право да издаде разрешение на всеки подал молба за това да възпроизведе определено произведение.
ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ
Съществуват и някои особености на закрилата на авторското право в Близкия Изток, които са открито неприемливи за догмите на Западния свят и не се вписват в съвременнта концепция за авторско право.
В Сирия например при преценка на властите, че разпространението на произведение нарушава обществения ред и морал, произведението може да бъде спряно от разпространение или забранено.
В Йордания когато авторът почине преди отпечатването, разгласяването или превеждането на произведението си, тези действия не могат да се упражнят без разрешение на Министерството.
Най-голямата изненада отново е в ЗАП на Джамахирията. Тук са вмъкнати някои текстове напълно присъщи за индустриалната собственост и създаващи прецедент в областта на авторското право-при множествена регистрация на едно и също произведение се взема предвид приоритет, тоест първият по време е и първи по право. Освен това име на произведение, което се характеризира с новост се приема за търговска марка и се разглежда по Закона за търговски марки на страната.
При Ливан също се забелязват някои моменти присъщи изцяло за обектите на индустриалната собственост. Така както в Западните страни лицензионните договори се вписват в Патентно ведомство, по същия начин тук се вписват договори свързани с обект на авторското право. Също така във Ведомството се извършва и регистрация на произведенията на литературата, науката и изкуството, в следствие на която регистрация се издава сертификат.
По този начин изглеждат някои от особеностите на законите за авторско право в Близкия Изток. И макар законите в този си вид да са неприемливи за концепциите на западните страни и в някои случаи да не покриват изискванията на основни конвенции в областта на авторското право, явно са достатъчни за условията и нуждите в Арабския регион.
