Авторското право,Ислямът и Шериатът[1]©
от Пънар Ердинч Кязим
За да може да се вникне в същността на авторскоправната закрила в мюсюлманските страни в Близкия Изток е важно да се разгледат Шериата и неговите „предписания”. Важността на това идва от факта, че независимо от глобализацията и съвременните икономически, политически и религиозни процеси и промени в този регион, страните все още се ръководят в по-малка или по-голяма степен от каноните на Шериата.
По своята същност той е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са заложени в Корана-свещената книга на мюсюлманите и Суната -описание на жизнения път на пророка Мохамед и на неговите принципи[2].
Група съвременни ислямски учени тълкуватели на Шериата не одобряват концепцията за авторското право. За тези учени авторското право е концепция на западния свят отнасяща се до категория собственост, която не мюсюлманите наричат интелектуална собственост, а собствеността в Шериата е посочена като ограничена само до материалните предмети. Те твърдят, че няма прецедент в Корана, в принципите на Мохамед или в юридическите възгледи на мюсюлманските юристи, където нематериален предмет да е обект на собственост, продажба или поръчка. Освен това „знанието” в Исляма се приема, че не е собственост на едно лице нито това лице може да спре останалите от придобиване на знание, докато концепцията за интелектуалната собственост води до монопол на някои лица върху знанието, което никога не може да бъде прието от Исляма.
За тях авторското право е нещо създадено от правната система на християнските страни, което в основата си е абстрактно право да се контролира или да се получават парични облаги от произведение, което човек е сътворил. Тази нематериална, абстрактна, недосегаема и не физическа идея в съзнанието на човек е определена в особена и неестествена концепция за интелектуалната собственост, като нещо съществуващо, което има статут на собственост, като хляба и маслото например.
Ислямските учени приемат, концепцията за авторското право като юридическо право, което западният свят дава на човек, който напише книга. Това е чисто парично право или право с което да се правят пари, но чрез спиране на други да упражняват техните законни права по Шериата. Авторът на книга законно регистрира авторското си право. Така авторското право му позволява да продава своите права на други лица. Той има право да възспре другите да продават книги, които те са отпечатали със собствени усилия, средства и риск. Авторското право възпира другите да препечатват и разпространяват книга, която им принадлежи. Те си купуват дадената книга. Тази книга е тяхна изключителна собственост. И все пак авторското право не им позволява да публикуват книгата въз основа на това, че книгата има за автор друго лице, което е регистрирало правото.
За ислямските тълкуватели няма място за спор или размисли, тъй като те считат че въпросът с авторското право е изключително ясен и прост – то е просто концепция на не мюсюлмани и в същността си е право, което по никакъв начин не се търгува по законите на исляма. По принципите на Шериата, авторското право не се приема като право и всички отношения свързани с него се считат за невалидни и грях. Еднакво грешно е ако на човек, който е купил книга му бъде забранено да я прочете и ако му бъде забранено да я възпроизведе по какъвто и да е начин. По същата логика, според Шериата е грешно както на това лице да му бъде попречено да препродаде книгата, която е купил, така и да я изпечата при положение че тази книга е вече негова собственост. Тоест авторът не може да печели от книга, която е собственост на друго лице, дори и тази книга да е написано именно от първия. Ислямското право му позволява да печели само от ръкописа си или от книга, която е негова собственост.
От друга страна, дори авторското право да не е признато от Шериата, авторът е защитен от неписания закон. Създателят на едно произведение, е посочено в Шериата, е този който пръв има право да отпечата произведението си и освен него друг не може да го стори, защото той е този който е вложил усърдните си усилия в създаването на произведението. Следователно, докато произведението е свързано с автора си, други лица не могат да прилагат спрямо това произведение каквито и да е свои права.
В случай, че издател издаде с цел финансови облаги, чуждо произведение Шериата счита това за грях и нарушаване на правата на ислямския закон и на човешките закони. Защото издателят издава книгата като не прави това просто за да разпространява знание, а използва нещо в което друг е вложил труд за да печели пари.
От казаното до тук се стига до очевидния извод, че Шериатът изключва възможността авторът да забрани на лицата купили си неговото произведение да го използват по всеки един начин, като същевременно заклеймява печеленето на пари от чужд творчески труд. Тоест произведението на автора може да се разпространява, копира, възпроизвежда и т. н., но само при условие че това се прави за да се разпространява знание и задължително е без да се печели финансова облага от това.
Що се отнася до продажбата и печелено на пари от познатото в съвремието авторско право, въпросът може да се разгледа в три насоки.
Едната гледна точка е по посока на това, че в исляма всяко едно произведение се разглежда като „средство” за разпространяване на знание и нищо повече. Не се предвижда то да носи финансови облаги или целта за създаването да е печелене на пари.
Втората гледна точка е свързана с това, че готовото произведение в материална форма се разглежда като доматите например. След като си отгледал нещо в градината си и имаш право да отидеш на пазара и да го продадеш, можеш да продадеш и нещо което си създал в главата си.
Третата гледна точка е, че една творческа личност трябва да бъде стимулирана по всеки начин за да продължи да твори и да се поддържа творческия му потенциал, от което следва че този стимул може да е и икономически.
Други съвременни учени смятат, че концепцията за авторското право е приемлива за Шериата. Според техния начин на тълкуване някои нематериални права са приети и поддържани от неписаното право и в него са посочени няколко случая в които тези нематериални права могат да бъдат прехвърлени на други срещу парично възнаграждение. Те смятат, че концепцията за интелектуалната собственост по никакъв начин не ограничава обхвата на знанието, защото законът за авторското право не пречи на хората да четат книги. Напротив, авторското право пречи на хората да използват комерсиално обекта, като причина за това е че лицето, което е създало произведението със своя умствен труд има право на комерсиални облаги и на никое друго лице не е разрешено да пожъне плодовете на авторовия труд без негово разрешение. Авторът на книга, който е работил ден и нощ за да я напише очевидно е човекът, който заслужава да публикува тази книга с комерсиални цели. Ако всяко друго лице има право да публикува книгата без разрешението на автора, това със сигурност би нарушило правата му и именно авторското право дава закрила срещу това. Това тълкуване на Шериата се доближава повече към представите и виждането за авторското право.
Как стои въпросът за авторското право от гледна точна на Исляма?
В Исляма закрилата на авторското право се тълкува по много просто начин - ако едно лице закупи нещо, то е негово. Производителят, продавачът и другите лица по веригата, нямат никакви права върху предмета, нито могат да го накажат, арестуват, глобят. Предметът е собственост на закупилото го лице, не на друг.
Според западните закони / и много други по света / за Авторско право, ако едно лице закупи софтуер, книга или друг авторско правен обект, авторът и / или производителят има властта да ограничи използването на този предмет от купувача.Но предметът е вече негова собственост и въпреки това ограничаването на използването може да стане дори в личната собственост на „купувача”-неговият дом.
Освен това Ислямът пряко свързва авторското право с ограничаване на знанието и отказът да бъде прието това право се обосновава с това, че знанието не е само за тези, които имат пари за да си го поръчат независимо дали е под формата на книги, софтуер, дискове, университет или училище. Знанието е за всички - и за бедни и за богати. Тази идея е била приета и в Гръцката, Персийската, Ислямската и Римската империя, където знанието е било безплатно и свободно. Безплатни и свободни са били и произведенията, които са носели знания, както и обучението в университетите, училищата и т. н. Съответно придържайки се към това много мюсюлмани предоставят своите произведения за свободно копиране като имат само едно изискване - да бъдат посочени като автори. За свободно използане се предоставят и произведения, ако използването е с цел пропагандиране на Исляма.
За някои автори достатъчно възнаграждение е признанието на хората, които са оценили творчеството и самия автор.
Всичко казано до тук съответно води до въпроса дали мюсюлманите трябва да се придържат към авторското право и правата върху интелектуална собственост като цяло. Отговорът е ДА, защото всеки мюсюлманин е задължен да спазва всички договори, които е сключил и споразуменията с други хора, независимо дали отсрещните лица са мюсюлмани или не.
Възниква още един важен въпрос - дали мюсюлманинът може да избере да постави авторско правна закрила на своето произведение, при условие, че това реално не отговаря на фетвите / ислямските правила / ? Отговорът може да се намери в това, че Ислямът като религия, уважава и личната / частната / и обществената собственост. Не наказва нарушаването на правата на хората, независимо дали са материални или интелектуални. Но и не позволява усилията на хората да бъдат отнемани или да бъдат използвани без тяхно съгласие. За да може да се обясни този проблем трябва първо да се зададе въпросът защо авторите например прибягват до регистрация на правата си. Отговорът сигурно е много прост, като например че хора без скрупули има много и те са готови винаги да правят пиратски копия на произведения и да печелят от тях без да дадат на автора полагащото му се. Става дума, че един човек / авторът / влага труд и сили в своята творба, а друго лице печели от това. Това в исляма се наказва строго, тъй като пиратството си е чист вид кражба. А лицата, които съзнателно купуват пиратски копия, помагат да се извърши кражбата и са подсъдни по религиозните принципи. В тази връзка д-р Музаммил Х. Съдики[3], бивш президент на Ислямската общност в Северна Америка казва: ” Най-правилно е знанието да е обща собственост. Но това не означава, че хората не могат да продават книги или своите книги. Това не означава, че хората могат да крадат книги и да отнемат чуждите книги / в смисъл правата върху тях / . Означава, че всички хора трябва да са свободни да учат и никоя група от хора няма право на монопол върху знанието ”.
Ат-Тирмидхи и Ибн Мажах споменават за хадис, в който пише че вярващите трябва да бъдат широко скроени и трябва да се учат от всички източници. Те трябва да са загрижени какво е казано, а не кой го е казал и от къде е получил информацията. Али, зет на пророка е казал: ” Вземете знанието и няма да ви навреди от къде идва ” . Целта на този хадис е да се търси знание от всички източници, а не да се взима чуждата собственост. Ислямът насърчава мюсюлманите да учат, но също уважава законите на собствеността. Плагиатството, пиратството, невярното цитиране, отнемането на чужда собственост не са нищо друго освен измама и кражба.
Ето така Ислямът и Шериатът разглеждат авторското право –като монета с две лица.От едната страна стоят правата на хората да използват едно произведение, а от другата правата на автора върху неговата „лична” интелектуална собственост.
[1] По Mufti Taqi Usmani –„Copyright According to Shariah”,” Copyright Laws” и Mufti Taqi Uthmaani, Hadhrat Mufti Muhammad Shafi -The Shar’i status of copyright and patency rights
[2] По определение на Wikipedia.org
[3] Dr.Muzammil H.Siddiqi – Is there a copyright law in Islam?
НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ЗАКРИЛАТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО В СТРАНИТЕ ОТ БЛИЗКИЯ ИЗТОК
/по книгата "Закрила на авторското право в страните от Близкия Изток" от Пънар Кязим
Мюсюлманските страни заемат една огромна площ от 20% от територията на Земята, която площ се простира между Атлантика и Тихия океан, Северна Африка и Индонезия. Жителите на тези страни са над 1/5 от населението на света. Но това, което превръща Арабските страни във важен фактор е друго-тяхната политическа, икономическа, културна и правна специфика. И по-точно, фактът че всичко в тези страни се основава на религията.
Като че ли обаче, връзката на религията с правото се откроява най-много като особеност и като проблем, заслужаващ внимание. Тъй като правото там има за първоизточник единствено Исляма, Шериата и Корана, в законите на много от страните се наблюдават текстове често неприемливи за Западните правни системи. Някак най-открояващи са тези текстове в законите за интелектуална собственост и по-конкретно в тези отнасящи се до авторските права.
В настоящата статия накратко ще бъдат разгледани характеристиките на закрилата на аторските права в някои Арабски страни, а именно тези от Близкия Изток-Бахрейн, Йордания, Катар, Ливан, Либия, Обединени Арабски Емирства, Оман, Саудитска Арабия, Сирия, като внимание освен на общото в закрилата за този регион, ще бъде обърнато и някои по-значими особености.
СРОК НА ЗАКРИЛА
В по-голяма част от страните в Близкия Изток закрилата за обекти на авторското право е със срок, който покрива изискванията на Бернската Конвенция, т. е. животът на автора и 50 години след неговата смърт.
Закрила за срок от 50г. се дава:
-в Сирия на произведенията разгласени за пръв път след смъртта на автора
-в Бахрейн за преводите, като срокът се отчита от публикуването на тези преводи
-в Ливан на издателите, от датата на първото публикуване на дадено произведение
Единствено ОАЕ и Либия не могат да покрият изискванията на Бернската конвенция, тъй като дават закрила от 25г. , като в Джамахирията е поставено изискване от разгласяването на произведението до края на 25г. срок да са изминали общо 50г.
Недостатък по отношение на продължитеността на закрилата в региона е краткия срок който се дава за някои конкретни обекти. Така в ОАЕ фотографиите се закрилят 10г. от създаването, а в Сирия с този срок се обвързват и обектите на пластичното изкуство и на приложното изкуство. Единствено Либия се откроява с 5г. срок на закрила за фотографии и за съавторски произведения (срокът се отчита след смъртта на последния жив съавтор).
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА
Обвързаността на правните системи в региона с религията се вижда най-ясно в текстовете за прехвърлянето на права. В законодателствата на страните е посочено, че авторът може да прехвърли част или всички свои права, като след смъртта му с правата се разпореждат законните му наследници или лицата посочени в завещанието му. В Бахрейн, Катар и Саудитска Арабия обаче в случай на смърт на автор, който няма наследници, правата се прехвърляти упражняват по каноните на неписаното ислямско право Шериата. По същия начин може би във връзка с една от теориите на Исляма за авторското право, че знанията трябва да са безплатни и те не могат да се монополизират(т. е. авторско право върху тях да има само едно лице) в Оман е позволен отказ от възнаграждение.
В Либия изрично е забранено правата за предаване на произведението на публика, промяна и изменяне да се прехвърлят. Законодателите са предвидили в случаите, когато възнаграждението на автора е непропорционално и го ощетява то да бъде коригирано в зависимост от приходите, които се получават от използването на произведението. Бахрейнският и йорданският закони дават на автора право да получава дял от всяка следваща препродажба на произведението.
ПРИНУДИТЕЛНА ЛИЦЕНЗИЯ
В Арабския свят е въведен „феномен” който в Западните страни се прилага единствено за обекти на индустриалната собственост, а именно това което ни е познато като „принудителна лицензия”. В случаите, в които наследниците на автора не се възползват от правата, които са им били прехвърлени и ако отговорният за авторското право Министър реши, че общественият интерес изисква разгласяването или публикуването на
произведението, се изпраща официално писмо на наследниците с искане за разрешение произведението да бъде разгласено или публикувано. Ако не бъде получено разрешение в определен срок от изпращането на писмото, Министърът има право да разпореди разгласяването или публикуването на произведението.
В Бахрейн когато 3г. от първото разгласяване произведението не бъде преведено, Министерството може да изиска това да бъде направено. В някои конкретни случаи по преценка на Министъра произведението може и да бъде отнето.
Либия и ОАЕ са въвели малко по-крайни мерки във връзка с принудителната лицензия-ако авторът не упражни своите права лично или чрез друго лице в срок от 3г. от първото разгласяване, правата му се прекъсват.
В Катар е прието ако авторът или негов правоприемник не желае да публикува произведение в рамките на 3г. от първото разгласяване, Министерството по своя инициатива или по молба на друго лице може да публикува произведението.
В Йордания и Саудитска Арабия при изминали 3г. от първото разгласяване на произведения свързани с технологични и естествени науки, 7г. за произведения на изкуството, поезията и фантастиката и 5. г за всички други произведения, Министърът има право да издаде разрешение на всеки подал молба за това да възпроизведе определено произведение.
ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ
Съществуват и някои особености на закрилата на авторското право в Близкия Изток, които са открито неприемливи за догмите на Западния свят и не се вписват в съвременнта концепция за авторско право.
В Сирия например при преценка на властите, че разпространението на произведение нарушава обществения ред и морал, произведението може да бъде спряно от разпространение или забранено.
В Йордания когато авторът почине преди отпечатването, разгласяването или превеждането на произведението си, тези действия не могат да се упражнят без разрешение на Министерството.
Най-голямата изненада отново е в ЗАП на Джамахирията. Тук са вмъкнати някои текстове напълно присъщи за индустриалната собственост и създаващи прецедент в областта на авторското право-при множествена регистрация на едно и също произведение се взема предвид приоритет, тоест първият по време е и първи по право. Освен това име на произведение, което се характеризира с новост се приема за търговска марка и се разглежда по Закона за търговски марки на страната.
При Ливан също се забелязват някои моменти присъщи изцяло за обектите на индустриалната собственост. Така както в Западните страни лицензионните договори се вписват в Патентно ведомство, по същия начин тук се вписват договори свързани с обект на авторското право. Също така във Ведомството се извършва и регистрация на произведенията на литературата, науката и изкуството, в следствие на която регистрация се издава сертификат.
По този начин изглеждат някои от особеностите на законите за авторско право в Близкия Изток. И макар законите в този си вид да са неприемливи за концепциите на западните страни и в някои случаи да не покриват изискванията на основни конвенции в областта на авторското право, явно са достатъчни за условията и нуждите в Арабския регион.
