овтор- Пънар Кязим©
Като едни творчески натури, крафтърите са особено чувствителни. И не без право. В света на крафтърството, където се изискват много креативност, много енергия и много отдаденост на работата, злоупотребите с чуждия труд не са рядко явление. Това е и една от причините за чувствителността на всички тези сръчковци и тяхното силно желание да опазят рожбите на своя труд ненакърнени. Защото за всеки крафтър е радост и гордост трудът, въображението и вложената в изработка на едно изделие енергия, да бъдат високо оценени. За да може един крафтър спокойно да твори, той трябва да получи закрила за своите творби, за изделията които е създал. Освен закрилата като обекти на авторските права, предметите на крафтърството могат да получат и закрила като обекти на промишления дизайн. По смисъла на Закон за промишления дизайн, "дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка.....“

За разлика от авторското право, което възниква автоматично, промишлените дизайни подлежат на регистрация и това е единственият начин за получаване на закрила. Регистрацията се осъществява чрез подаване на съответния набор от документи в Патентното ведомство.

Да се регистрира дизайн обаче, не е никак лесно. За да може това да се случи, дизайнът трябва да отговаря на две основни изисквания- новост и оригиналност. И тук възниква голямата драма за всички сръчковци или т.нар. крафтъри. Много често, дизайните на произведенията които те създават, не могат да покрият едновременно тези две изисквания. Оригиналността на дизайна на едно изделие получено по занаятчийски начин, е трудно достижима, но не и невъзможна. Дизайнът трябва да е изключително отличителен и в него да няма натрапващи се елементи, които се срещат при други дизайни и които елементи създават еднакви цялостно впечатление при двата дизайна. Според закона „дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета.“ Тоест, ако един потребител не може да различи едно занаятчийско изделие от друго, то дизайнът не е оригинален и отличителен. Трябва да се подчертае, че не става дума за цвят, промяна във формата, добавен или премахнат някой елемент. Говорим за общия облик на изделието.

Що се отнася до новостта „дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката.............. не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света.“. Вадно е да се отбележи, че „дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи“. Тъй като чисто във времеви аспект новостта малко трудно може да се определи, законът оставя една вратичка, а именно „разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета....“

Накратко казано, от гледна точка на крафтърството, регистрирането на промишлен дизайн позволява да се получи закрила за видимия външен вид, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях на изделие, получено по занаятчийски начин. Регистрирането на промишления дизайн не цели монополизиране на дизайна, а да се осигури закрила на усилията на лицето създало този дизайн, стига той (дизайнът) да е оригинален и нов.